Историческите корени на ВИИ трябва да се търсят в по-далечно минало. В началото на учебната 1922/1923 г. в град Шумен се открива средно училище “Нювваб”. В началото на 30-те години на 20 век към него се открива тригодишен висш отдел. Учебните планове и програми на висшия отдел на “Нювваб” са подготвени въз основа на опита на известния елитен университет „Ал-Азхар” в Кайро. Повече от четвърт век “Нювваб” подготвя не само имами, хатиби и мюфтии, но и за учители за медресетата и частните турски училища.
Последствие, при изграждането на Полувисшия духовен ислямски иснтитут /ПДИИ/ през 1991 година беше използван опита на “Нювваб”. Дейността на ПДИИ продължи седем учебни години. През това време се натрупа немалък нов опит. Особено през периода на учебните 1993-1994 г. и 1994-1995 г. нивото на учебния процес се повиши и достигна до задоволително равнище. Възпитаниците на ПДИИ се включиха в редовете на духовенството и задоволиха поне частично потребностите от квалифицирани теолози. Но те нямаха право да бъдат избрани за мюфтии, да преподават в средните общообразователни духовни училища. Затова ПДИИ за кратко време изчерпи своите възможности. Поради разкола сред духовенството равнището на обучението не може да стигне до необходимото ниво. ПДИИ не можеше да задоволи нуждите от висши ислямски ходжи и теолози.
Изхождайки от това, Главно Мюфтийство на мюсюлманите предложи на Министерския съвет да разреши полувисшият институт да се трансформира във висш институт. В постановление № 63 на МС от 20 март 1998 година ПДИИ беше закрит, а на негово място беше открит Висшия ислямски институт.